fashion days

Дамян Дамянов – стихове

0

***

…И само нощем, само нощем

кога и Господ спи, свит в здрача,

си позволявам аз разкоша

във тъмното да си поплача.

Защо ли? Ей така, от нерви,

от жар, от нежност и от мисли.

Причини – колко щеш. Все черни.

И само плач човек да иска!

 

 

ОБИЧАМ ТЕ И ТЕ ЦЕЛУВАМ

 

Целувам те, защото те обичам.

Не ми е нужно твоето вчера,

а утре е така далеч.

Мълчанието е доверие -

очите тихо красноречие.

Мигът в прегръдка да заключим,

да бъде наш, да бъде вечен

и който първи проговори

той първи не обича вече.

 

 

РЕВНОСТ

 

Прости, до днес не те обичах,

тъй както заслужаваш ти.

Съвсем ми беше безразлично

дали съм ти любим. Прости!

Дори не те и забелязвах,

че съществуваш покрай мен.

Не те ревнувах, нито пазeх.

Живеех с тебе ден за ден.

И честичко сам в други влюбен,

не страдах от страха нелеп,

че може и да те загубя,

и да се влюбя… тъкмо в теб.

До днес. Но днес, незнайно как тъй,

един случаен джентълмен

ти хвърли погледче за кратко

и ти направи комплимент.

Дали на мен тъй ми се стори,

или пък тъй си бе, не знам,

но пръв път друг ми заговори,

че имам хубава жена.

Че е харесвана, че грее

с особен чар, очи и глас,

че другите съзират в нея

туй, що недосъзрях аз…

И го съзрях. В един миг. С хубост

невиждана те аз видях.

- Нима, нима ще те изгубя? -

си викнах сам във адски страх.

Нима?!… Но нещо по-нелеко

удари мисълта ми с чук:

какъв скъперник е човекът -

цени безценното до него

едва щом му посегне друг!

 

Share.

About Author

Главен редактор

Коментари: